интервю

Речник на българския език

интервю̀ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. интервю̀та, ср. Разговор на журналист с политически, културен или друг деец, предназначен за публикуване или излъчване. Вземам интервю. Давам интервю.

Грешни изписвания (3)

  • ентервю
  • ентирвю
  • интирвю

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-тер-вю
членувано ин-тер-вю-то
мн.ч. ин-тер-вю-та
членувано ин-тер-вю-та-та