изчепквам

Речник на българския език

изчѐпквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езчепквам
  • езчепквъм
  • изчепквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-чеп-к-вам из-чеп-к-ва-ме
2 лице из-чеп-к-ваш из-чеп-к-ва-те
3 лице из-чеп-к-ва из-чеп-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-чеп-к-вах из-чеп-к-вах-ме
2 лице из-чеп-к-ва из-чеп-к-вах-те
3 лице из-чеп-к-ва из-чеп-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-чеп-к-вах из-чеп-к-вах-ме
2 лице из-чеп-к-ва-ше из-чеп-к-вах-те
3 лице из-чеп-к-ва-ше из-чеп-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчепквал съм изчепквала съм изчепквало съм изчепквали сме
2 лице изчепквал си изчепквала си изчепквало си изчепквали сте
3 лице изчепквал е изчепквала е изчепквало е изчепквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчепквал бях изчепквала бях изчепквало бяхме изчепквали
2 лице беше изчепквал беше изчепквала беше изчепквало бяхте изчепквали
3 лице беше изчепквал беше изчепквала беше изчепквало бяха изчепквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изчепквам ще изчепкваме
2 лице ще изчепкваш ще изчепквате
3 лице ще изчепква ще изчепкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчепквал ще съм изчепквала ще съм изчепквало ще сме изчепквали
2 лице ще си изчепквал ще си изчепквала ще си изчепквало ще сте изчепквали
3 лице ще е изчепквал ще е изчепквала ще е изчепквало ще са изчепквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изчепквам щяхме да изчепкваме
2 лице щеше да изчепкваш щяхте да изчепквате
3 лице щеше да изчепква щяха да изчепкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчепквал щях да съм изчепквала щях да съм изчепквало щяхме да сме изчепквали
2 лице щеше да си изчепквал щеше да си изчепквала щеше да си изчепквало щяхте да сте изчепквали
3 лице щеше да е изчепквал щеше да е изчепквала щеше да е изчепквало щяха да са изчепквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчепквал съм изчепквала съм изчепквало съм изчепквали сме
2 лице изчепквал си изчепквала си изчепквало си изчепквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчепквал съм изчепквала съм изчепквало съм изчепквали сме
2 лице изчепквал си изчепквала си изчепквало си изчепквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчепквал била съм изчепквала било съм изчепквало били сме изчепквали
2 лице бил си изчепквал била си изчепквала било си изчепквало били сте изчепквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчепквам щяла съм да изчепквам щяло съм да изчепквам щели сме да изчепкваме
2 лице щял си да изчепкваш щяла си да изчепкваш щяло си да изчепкваш щели сте да изчепквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчепквал щяла съм да съм изчепквала щяло съм да съм изчепквало щели сме да сме изчепквали
2 лице щял си да си изчепквал щяла си да си изчепквала щяло си да си изчепквало щели сте да сте изчепквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчепквал бих изчепквала бих изчепквало бихме изчепквали
2 лице би изчепквал би изчепквала би изчепквало бихте изчепквали
3 лице би изчепквал би изчепквала би изчепквало биха изчепквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-чеп-к-вай из-чеп-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-чеп-к-ван
непълен член из-чеп-к-ва-ния
пълен член из-чеп-к-ва-ни-ят
женски род из-чеп-к-ва-на
членувано из-чеп-к-ва-на-та
среден род из-чеп-к-ва-но
членувано из-чеп-к-ва-но-то
множествено число из-чеп-к-ва-ни
членувано из-чеп-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чеп-к-вал
непълен член из-чеп-к-ва-лия
пълен член из-чеп-к-ва-ли-ят
женски род из-чеп-к-ва-ла
членувано из-чеп-к-ва-ла-та
среден род из-чеп-к-ва-ло
членувано из-чеп-к-ва-ло-то
множествено число из-чеп-к-ва-ли
членувано из-чеп-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чеп-к-вал
женски род из-чеп-к-ва-ла
среден род из-чеп-к-ва-ло
множествено число из-чеп-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-чеп-к-ващ
непълен член из-чеп-к-ва-щия
пълен член из-чеп-к-ва-щи-ят
женски род из-чеп-к-ва-ща
членувано из-чеп-к-ва-ща-та
среден род из-чеп-к-ва-що
членувано из-чеп-к-ва-що-то
множествено число из-чеп-к-ва-щи
членувано из-чеп-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-чеп-к-вай-ки