изкрънквам

Речник на българския език

изкръ̀нквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езкрънквам
  • езкрънквъм
  • ескрънквам
  • ескрънквъм
  • изкрънквъм
  • искрънквам
  • искрънквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-рън-к-вам из-к-рън-к-ва-ме
2 лице из-к-рън-к-ваш из-к-рън-к-ва-те
3 лице из-к-рън-к-ва из-к-рън-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-рън-к-вах из-к-рън-к-вах-ме
2 лице из-к-рън-к-ва из-к-рън-к-вах-те
3 лице из-к-рън-к-ва из-к-рън-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-рън-к-вах из-к-рън-к-вах-ме
2 лице из-к-рън-к-ва-ше из-к-рън-к-вах-те
3 лице из-к-рън-к-ва-ше из-к-рън-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънквал съм изкрънквала съм изкрънквало съм изкрънквали сме
2 лице изкрънквал си изкрънквала си изкрънквало си изкрънквали сте
3 лице изкрънквал е изкрънквала е изкрънквало е изкрънквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкрънквал бях изкрънквала бях изкрънквало бяхме изкрънквали
2 лице беше изкрънквал беше изкрънквала беше изкрънквало бяхте изкрънквали
3 лице беше изкрънквал беше изкрънквала беше изкрънквало бяха изкрънквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкрънквам ще изкрънкваме
2 лице ще изкрънкваш ще изкрънквате
3 лице ще изкрънква ще изкрънкват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкрънквал ще съм изкрънквала ще съм изкрънквало ще сме изкрънквали
2 лице ще си изкрънквал ще си изкрънквала ще си изкрънквало ще сте изкрънквали
3 лице ще е изкрънквал ще е изкрънквала ще е изкрънквало ще са изкрънквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкрънквам щяхме да изкрънкваме
2 лице щеше да изкрънкваш щяхте да изкрънквате
3 лице щеше да изкрънква щяха да изкрънкват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкрънквал щях да съм изкрънквала щях да съм изкрънквало щяхме да сме изкрънквали
2 лице щеше да си изкрънквал щеше да си изкрънквала щеше да си изкрънквало щяхте да сте изкрънквали
3 лице щеше да е изкрънквал щеше да е изкрънквала щеше да е изкрънквало щяха да са изкрънквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънквал съм изкрънквала съм изкрънквало съм изкрънквали сме
2 лице изкрънквал си изкрънквала си изкрънквало си изкрънквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънквал съм изкрънквала съм изкрънквало съм изкрънквали сме
2 лице изкрънквал си изкрънквала си изкрънквало си изкрънквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкрънквал била съм изкрънквала било съм изкрънквало били сме изкрънквали
2 лице бил си изкрънквал била си изкрънквала било си изкрънквало били сте изкрънквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкрънквам щяла съм да изкрънквам щяло съм да изкрънквам щели сме да изкрънкваме
2 лице щял си да изкрънкваш щяла си да изкрънкваш щяло си да изкрънкваш щели сте да изкрънквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкрънквал щяла съм да съм изкрънквала щяло съм да съм изкрънквало щели сме да сме изкрънквали
2 лице щял си да си изкрънквал щяла си да си изкрънквала щяло си да си изкрънквало щели сте да сте изкрънквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкрънквал бих изкрънквала бих изкрънквало бихме изкрънквали
2 лице би изкрънквал би изкрънквала би изкрънквало бихте изкрънквали
3 лице би изкрънквал би изкрънквала би изкрънквало биха изкрънквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-рън-к-вай из-к-рън-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-к-ван
непълен член из-к-рън-к-ва-ния
пълен член из-к-рън-к-ва-ни-ят
женски род из-к-рън-к-ва-на
членувано из-к-рън-к-ва-на-та
среден род из-к-рън-к-ва-но
членувано из-к-рън-к-ва-но-то
множествено число из-к-рън-к-ва-ни
членувано из-к-рън-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-к-вал
непълен член из-к-рън-к-ва-лия
пълен член из-к-рън-к-ва-ли-ят
женски род из-к-рън-к-ва-ла
членувано из-к-рън-к-ва-ла-та
среден род из-к-рън-к-ва-ло
членувано из-к-рън-к-ва-ло-то
множествено число из-к-рън-к-ва-ли
членувано из-к-рън-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-к-вал
женски род из-к-рън-к-ва-ла
среден род из-к-рън-к-ва-ло
множествено число из-к-рън-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-к-ващ
непълен член из-к-рън-к-ва-щия
пълен член из-к-рън-к-ва-щи-ят
женски род из-к-рън-к-ва-ща
членувано из-к-рън-к-ва-ща-та
среден род из-к-рън-к-ва-що
членувано из-к-рън-к-ва-що-то
множествено число из-к-рън-к-ва-щи
членувано из-к-рън-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-к-рън-к-вай-ки