изхвърля

Речник на българския език

1. изхвъ̀рля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изхвъ̀рлиш, мин. св. изхвъ̀рлих, мин. прич. изхвъ̀рлил, св.вж. изхвърлям.

Грешни изписвания (7)

  • езфърлъ
  • езфърля
  • езхвърлъ
  • езхвърля
  • изфърлъ
  • изфърля
  • изхвърлъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-ля из-х-вър-лим
2 лице из-х-вър-лиш из-х-вър-ли-те
3 лице из-х-вър-ли из-х-вър-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-лих из-х-вър-лих-ме
2 лице из-х-вър-ли из-х-вър-лих-те
3 лице из-х-вър-ли из-х-вър-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-х-вър-лех из-х-вър-лех-ме
2 лице из-х-вър-ле-ше из-х-вър-лех-те
3 лице из-х-вър-ле-ше из-х-вър-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърлил съм изхвърлила съм изхвърлило съм изхвърлили сме
2 лице изхвърлил си изхвърлила си изхвърлило си изхвърлили сте
3 лице изхвърлил е изхвърлила е изхвърлило е изхвърлили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхвърлил бях изхвърлила бях изхвърлило бяхме изхвърлили
2 лице беше изхвърлил беше изхвърлила беше изхвърлило бяхте изхвърлили
3 лице беше изхвърлил беше изхвърлила беше изхвърлило бяха изхвърлили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изхвърля ще изхвърлим
2 лице ще изхвърлиш ще изхвърлите
3 лице ще изхвърли ще изхвърлят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхвърлил ще съм изхвърлила ще съм изхвърлило ще сме изхвърлили
2 лице ще си изхвърлил ще си изхвърлила ще си изхвърлило ще сте изхвърлили
3 лице ще е изхвърлил ще е изхвърлила ще е изхвърлило ще са изхвърлили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изхвърля щяхме да изхвърлим
2 лице щеше да изхвърлиш щяхте да изхвърлите
3 лице щеше да изхвърли щяха да изхвърлят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхвърлил щях да съм изхвърлила щях да съм изхвърлило щяхме да сме изхвърлили
2 лице щеше да си изхвърлил щеше да си изхвърлила щеше да си изхвърлило щяхте да сте изхвърлили
3 лице щеше да е изхвърлил щеше да е изхвърлила щеше да е изхвърлило щяха да са изхвърлили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърлел съм изхвърлела съм изхвърлело съм изхвърлели сме
2 лице изхвърлел си изхвърлела си изхвърлело си изхвърлели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхвърлил съм изхвърлила съм изхвърлило съм изхвърлили сме
2 лице изхвърлил си изхвърлила си изхвърлило си изхвърлили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхвърлил била съм изхвърлила било съм изхвърлило били сме изхвърлили
2 лице бил си изхвърлил била си изхвърлила било си изхвърлило били сте изхвърлили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхвърля щяла съм да изхвърля щяло съм да изхвърля щели сме да изхвърлим
2 лице щял си да изхвърлиш щяла си да изхвърлиш щяло си да изхвърлиш щели сте да изхвърлите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхвърлил щяла съм да съм изхвърлила щяло съм да съм изхвърлило щели сме да сме изхвърлили
2 лице щял си да си изхвърлил щяла си да си изхвърлила щяло си да си изхвърлило щели сте да сте изхвърлили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхвърлил бих изхвърлила бих изхвърлило бихме изхвърлили
2 лице би изхвърлил би изхвърлила би изхвърлило бихте изхвърлили
3 лице би изхвърлил би изхвърлила би изхвърлило биха изхвърлили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-х-вър-ли из-х-вър-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-лен
непълен член из-х-вър-ле-ния
пълен член из-х-вър-ле-ни-ят
женски род из-х-вър-ле-на
членувано из-х-вър-ле-на-та
среден род из-х-вър-ле-но
членувано из-х-вър-ле-но-то
множествено число из-х-вър-ле-ни
членувано из-х-вър-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-лил
непълен член из-х-вър-ли-лия
пълен член из-х-вър-ли-ли-ят
женски род из-х-вър-ли-ла
членувано из-х-вър-ли-ла-та
среден род из-х-вър-ли-ло
членувано из-х-вър-ли-ло-то
множествено число из-х-вър-ли-ли
членувано из-х-вър-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-х-вър-лел
женски род из-х-вър-ле-ла
среден род из-х-вър-ле-ло
множествено число из-х-вър-ле-ли

2. изхвърля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхвърля е производна форма на изхвърлям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изхвърля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхвърля е производна форма на изхвърлям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изхвърля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхвърля е производна форма на изхвърлям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).