изхвърлели

Речник на българския език

1. изхвърлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхвърлели е производна форма на изхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхвърлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхвърлели е производна форма на изхвърля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).