изхвърлело

Речник на българския език

1. изхвърлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхвърлело е производна форма на изхвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхвърлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхвърлело е производна форма на изхвърля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).