изтръгване

Речник на българския език

изтръ̀гване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтръгвъне
  • истръгване
  • истръгвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-т-ръг-ва-не
членувано из-т-ръг-ва-не-то
мн.ч. из-т-ръг-ва-ния
членувано из-т-ръг-ва-ни-я-та