изваждане

Речник на българския език

изва̀ждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езваждане
  • езваждани
  • езваждъне
  • езваждъни
  • изваждани
  • изваждъне
  • изваждъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-важ-да-не
членувано из-важ-да-не-то
мн.ч. из-важ-да-ния
членувано из-важ-да-ни-я-та