изтарикатявам

Речник на българския език

изтарикатявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изтарикатъвам
  • истарикатъвам
  • истарикатявам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-та-ри-ка-тя-вам из-та-ри-ка-тя-ва-ме
2 лице из-та-ри-ка-тя-ваш из-та-ри-ка-тя-ва-те
3 лице из-та-ри-ка-тя-ва из-та-ри-ка-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-та-ри-ка-тя-вах из-та-ри-ка-тя-вах-ме
2 лице из-та-ри-ка-тя-ва из-та-ри-ка-тя-вах-те
3 лице из-та-ри-ка-тя-ва из-та-ри-ка-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-та-ри-ка-тя-вах из-та-ри-ка-тя-вах-ме
2 лице из-та-ри-ка-тя-ва-ше из-та-ри-ка-тя-вах-те
3 лице из-та-ри-ка-тя-ва-ше из-та-ри-ка-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтарикатявал съм изтарикатявала съм изтарикатявало съм изтарикатявали сме
2 лице изтарикатявал си изтарикатявала си изтарикатявало си изтарикатявали сте
3 лице изтарикатявал е изтарикатявала е изтарикатявало е изтарикатявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтарикатявал бях изтарикатявала бях изтарикатявало бяхме изтарикатявали
2 лице беше изтарикатявал беше изтарикатявала беше изтарикатявало бяхте изтарикатявали
3 лице беше изтарикатявал беше изтарикатявала беше изтарикатявало бяха изтарикатявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтарикатявам ще изтарикатяваме
2 лице ще изтарикатяваш ще изтарикатявате
3 лице ще изтарикатява ще изтарикатяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтарикатявал ще съм изтарикатявала ще съм изтарикатявало ще сме изтарикатявали
2 лице ще си изтарикатявал ще си изтарикатявала ще си изтарикатявало ще сте изтарикатявали
3 лице ще е изтарикатявал ще е изтарикатявала ще е изтарикатявало ще са изтарикатявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтарикатявам щяхме да изтарикатяваме
2 лице щеше да изтарикатяваш щяхте да изтарикатявате
3 лице щеше да изтарикатява щяха да изтарикатяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтарикатявал щях да съм изтарикатявала щях да съм изтарикатявало щяхме да сме изтарикатявали
2 лице щеше да си изтарикатявал щеше да си изтарикатявала щеше да си изтарикатявало щяхте да сте изтарикатявали
3 лице щеше да е изтарикатявал щеше да е изтарикатявала щеше да е изтарикатявало щяха да са изтарикатявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтарикатявал съм изтарикатявала съм изтарикатявало съм изтарикатявали сме
2 лице изтарикатявал си изтарикатявала си изтарикатявало си изтарикатявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтарикатявал съм изтарикатявала съм изтарикатявало съм изтарикатявали сме
2 лице изтарикатявал си изтарикатявала си изтарикатявало си изтарикатявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтарикатявал била съм изтарикатявала било съм изтарикатявало били сме изтарикатявали
2 лице бил си изтарикатявал била си изтарикатявала било си изтарикатявало били сте изтарикатявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтарикатявам щяла съм да изтарикатявам щяло съм да изтарикатявам щели сме да изтарикатяваме
2 лице щял си да изтарикатяваш щяла си да изтарикатяваш щяло си да изтарикатяваш щели сте да изтарикатявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтарикатявал щяла съм да съм изтарикатявала щяло съм да съм изтарикатявало щели сме да сме изтарикатявали
2 лице щял си да си изтарикатявал щяла си да си изтарикатявала щяло си да си изтарикатявало щели сте да сте изтарикатявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтарикатявал бих изтарикатявала бих изтарикатявало бихме изтарикатявали
2 лице би изтарикатявал би изтарикатявала би изтарикатявало бихте изтарикатявали
3 лице би изтарикатявал би изтарикатявала би изтарикатявало биха изтарикатявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-та-ри-ка-тя-вай из-та-ри-ка-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-ри-ка-тя-вал
непълен член из-та-ри-ка-тя-ва-лия
пълен член из-та-ри-ка-тя-ва-ли-ят
женски род из-та-ри-ка-тя-ва-ла
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-ла-та
среден род из-та-ри-ка-тя-ва-ло
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-ло-то
множествено число из-та-ри-ка-тя-ва-ли
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-ри-ка-тя-вал
женски род из-та-ри-ка-тя-ва-ла
среден род из-та-ри-ка-тя-ва-ло
множествено число из-та-ри-ка-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-та-ри-ка-тя-ващ
непълен член из-та-ри-ка-тя-ва-щия
пълен член из-та-ри-ка-тя-ва-щи-ят
женски род из-та-ри-ка-тя-ва-ща
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-ща-та
среден род из-та-ри-ка-тя-ва-що
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-що-то
множествено число из-та-ри-ка-тя-ва-щи
членувано из-та-ри-ка-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-та-ри-ка-тя-вай-ки