изтарикатявало

Речник на българския език

1. изтарикатявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтарикатявало е производна форма на изтарикатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтарикатявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтарикатявало е производна форма на изтарикатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтарикатявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтарикатявало е производна форма на изтарикатявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтарикатявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтарикатявало е производна форма на изтарикатявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).