изтарикатявал

Речник на българския език

1. изтарикатявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтарикатявал е производна форма на изтарикатявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтарикатявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтарикатявал е производна форма на изтарикатявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтарикатявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтарикатявал е производна форма на изтарикатявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтарикатявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтарикатявал е производна форма на изтарикатявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).