изрепчвам

Речник на българския език

изрепчвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-реп-ч-вам из-реп-ч-ва-ме
2 лице из-реп-ч-ваш из-реп-ч-ва-те
3 лице из-реп-ч-ва из-реп-ч-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-реп-ч-вах из-реп-ч-вах-ме
2 лице из-реп-ч-ва из-реп-ч-вах-те
3 лице из-реп-ч-ва из-реп-ч-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-реп-ч-вах из-реп-ч-вах-ме
2 лице из-реп-ч-ва-ше из-реп-ч-вах-те
3 лице из-реп-ч-ва-ше из-реп-ч-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрепчвал съм изрепчвала съм изрепчвало съм изрепчвали сме
2 лице изрепчвал си изрепчвала си изрепчвало си изрепчвали сте
3 лице изрепчвал е изрепчвала е изрепчвало е изрепчвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изрепчвал бях изрепчвала бях изрепчвало бяхме изрепчвали
2 лице беше изрепчвал беше изрепчвала беше изрепчвало бяхте изрепчвали
3 лице беше изрепчвал беше изрепчвала беше изрепчвало бяха изрепчвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изрепчвам ще изрепчваме
2 лице ще изрепчваш ще изрепчвате
3 лице ще изрепчва ще изрепчват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изрепчвал ще съм изрепчвала ще съм изрепчвало ще сме изрепчвали
2 лице ще си изрепчвал ще си изрепчвала ще си изрепчвало ще сте изрепчвали
3 лице ще е изрепчвал ще е изрепчвала ще е изрепчвало ще са изрепчвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изрепчвам щяхме да изрепчваме
2 лице щеше да изрепчваш щяхте да изрепчвате
3 лице щеше да изрепчва щяха да изрепчват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изрепчвал щях да съм изрепчвала щях да съм изрепчвало щяхме да сме изрепчвали
2 лице щеше да си изрепчвал щеше да си изрепчвала щеше да си изрепчвало щяхте да сте изрепчвали
3 лице щеше да е изрепчвал щеше да е изрепчвала щеше да е изрепчвало щяха да са изрепчвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрепчвал съм изрепчвала съм изрепчвало съм изрепчвали сме
2 лице изрепчвал си изрепчвала си изрепчвало си изрепчвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изрепчвал съм изрепчвала съм изрепчвало съм изрепчвали сме
2 лице изрепчвал си изрепчвала си изрепчвало си изрепчвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изрепчвал била съм изрепчвала било съм изрепчвало били сме изрепчвали
2 лице бил си изрепчвал била си изрепчвала било си изрепчвало били сте изрепчвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изрепчвам щяла съм да изрепчвам щяло съм да изрепчвам щели сме да изрепчваме
2 лице щял си да изрепчваш щяла си да изрепчваш щяло си да изрепчваш щели сте да изрепчвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изрепчвал щяла съм да съм изрепчвала щяло съм да съм изрепчвало щели сме да сме изрепчвали
2 лице щял си да си изрепчвал щяла си да си изрепчвала щяло си да си изрепчвало щели сте да сте изрепчвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изрепчвал бих изрепчвала бих изрепчвало бихме изрепчвали
2 лице би изрепчвал би изрепчвала би изрепчвало бихте изрепчвали
3 лице би изрепчвал би изрепчвала би изрепчвало биха изрепчвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-реп-ч-вай из-реп-ч-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-реп-ч-ван
непълен член из-реп-ч-ва-ния
пълен член из-реп-ч-ва-ни-ят
женски род из-реп-ч-ва-на
членувано из-реп-ч-ва-на-та
среден род из-реп-ч-ва-но
членувано из-реп-ч-ва-но-то
множествено число из-реп-ч-ва-ни
членувано из-реп-ч-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-реп-ч-вал
непълен член из-реп-ч-ва-лия
пълен член из-реп-ч-ва-ли-ят
женски род из-реп-ч-ва-ла
членувано из-реп-ч-ва-ла-та
среден род из-реп-ч-ва-ло
членувано из-реп-ч-ва-ло-то
множествено число из-реп-ч-ва-ли
членувано из-реп-ч-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-реп-ч-вал
женски род из-реп-ч-ва-ла
среден род из-реп-ч-ва-ло
множествено число из-реп-ч-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-реп-ч-ващ
непълен член из-реп-ч-ва-щия
пълен член из-реп-ч-ва-щи-ят
женски род из-реп-ч-ва-ща
членувано из-реп-ч-ва-ща-та
среден род из-реп-ч-ва-що
членувано из-реп-ч-ва-що-то
множествено число из-реп-ч-ва-щи
членувано из-реп-ч-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-реп-ч-вай-ки