изрепчвало

Речник на българския език

1. изрепчвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрепчвало е производна форма на изрепчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрепчвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрепчвало е производна форма на изрепчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изрепчвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изрепчвало е производна форма на изрепчвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изрепчвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изрепчвало е производна форма на изрепчвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).