изрепчвал

Речник на българския език

1. изрепчвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрепчвал е производна форма на изрепчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрепчвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрепчвал е производна форма на изрепчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изрепчвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изрепчвал е производна форма на изрепчвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изрепчвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изрепчвал е производна форма на изрепчвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).