изплевявам

Речник на българския език

изплевя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изплевявъм
  • изпливявам
  • изпливявъм
  • исплевявам
  • исплевявъм
  • испливявам
  • испливявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ле-вя-вам из-п-ле-вя-ва-ме
2 лице из-п-ле-вя-ваш из-п-ле-вя-ва-те
3 лице из-п-ле-вя-ва из-п-ле-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ле-вя-вах из-п-ле-вя-вах-ме
2 лице из-п-ле-вя-ва из-п-ле-вя-вах-те
3 лице из-п-ле-вя-ва из-п-ле-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ле-вя-вах из-п-ле-вя-вах-ме
2 лице из-п-ле-вя-ва-ше из-п-ле-вя-вах-те
3 лице из-п-ле-вя-ва-ше из-п-ле-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевявал съм изплевявала съм изплевявало съм изплевявали сме
2 лице изплевявал си изплевявала си изплевявало си изплевявали сте
3 лице изплевявал е изплевявала е изплевявало е изплевявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплевявал бях изплевявала бях изплевявало бяхме изплевявали
2 лице беше изплевявал беше изплевявала беше изплевявало бяхте изплевявали
3 лице беше изплевявал беше изплевявала беше изплевявало бяха изплевявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изплевявам ще изплевяваме
2 лице ще изплевяваш ще изплевявате
3 лице ще изплевява ще изплевяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплевявал ще съм изплевявала ще съм изплевявало ще сме изплевявали
2 лице ще си изплевявал ще си изплевявала ще си изплевявало ще сте изплевявали
3 лице ще е изплевявал ще е изплевявала ще е изплевявало ще са изплевявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изплевявам щяхме да изплевяваме
2 лице щеше да изплевяваш щяхте да изплевявате
3 лице щеше да изплевява щяха да изплевяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплевявал щях да съм изплевявала щях да съм изплевявало щяхме да сме изплевявали
2 лице щеше да си изплевявал щеше да си изплевявала щеше да си изплевявало щяхте да сте изплевявали
3 лице щеше да е изплевявал щеше да е изплевявала щеше да е изплевявало щяха да са изплевявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевявал съм изплевявала съм изплевявало съм изплевявали сме
2 лице изплевявал си изплевявала си изплевявало си изплевявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевявал съм изплевявала съм изплевявало съм изплевявали сме
2 лице изплевявал си изплевявала си изплевявало си изплевявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплевявал била съм изплевявала било съм изплевявало били сме изплевявали
2 лице бил си изплевявал била си изплевявала било си изплевявало били сте изплевявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплевявам щяла съм да изплевявам щяло съм да изплевявам щели сме да изплевяваме
2 лице щял си да изплевяваш щяла си да изплевяваш щяло си да изплевяваш щели сте да изплевявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплевявал щяла съм да съм изплевявала щяло съм да съм изплевявало щели сме да сме изплевявали
2 лице щял си да си изплевявал щяла си да си изплевявала щяло си да си изплевявало щели сте да сте изплевявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплевявал бих изплевявала бих изплевявало бихме изплевявали
2 лице би изплевявал би изплевявала би изплевявало бихте изплевявали
3 лице би изплевявал би изплевявала би изплевявало биха изплевявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ле-вя-вай из-п-ле-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вя-ван
непълен член из-п-ле-вя-ва-ния
пълен член из-п-ле-вя-ва-ни-ят
женски род из-п-ле-вя-ва-на
членувано из-п-ле-вя-ва-на-та
среден род из-п-ле-вя-ва-но
членувано из-п-ле-вя-ва-но-то
множествено число из-п-ле-вя-ва-ни
членувано из-п-ле-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вя-вал
непълен член из-п-ле-вя-ва-лия
пълен член из-п-ле-вя-ва-ли-ят
женски род из-п-ле-вя-ва-ла
членувано из-п-ле-вя-ва-ла-та
среден род из-п-ле-вя-ва-ло
членувано из-п-ле-вя-ва-ло-то
множествено число из-п-ле-вя-ва-ли
членувано из-п-ле-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вя-вал
женски род из-п-ле-вя-ва-ла
среден род из-п-ле-вя-ва-ло
множествено число из-п-ле-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вя-ващ
непълен член из-п-ле-вя-ва-щия
пълен член из-п-ле-вя-ва-щи-ят
женски род из-п-ле-вя-ва-ща
членувано из-п-ле-вя-ва-ща-та
среден род из-п-ле-вя-ва-що
членувано из-п-ле-вя-ва-що-то
множествено число из-п-ле-вя-ва-щи
членувано из-п-ле-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-ле-вя-вай-ки