изплевявал

Речник на българския език

1. изплевявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевявал е производна форма на изплевявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплевявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплевявал е производна форма на изплевявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплевявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплевявал е производна форма на изплевявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплевявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплевявал е производна форма на изплевявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).