изплевявало

Речник на българския език

1. изплевявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплевявало е производна форма на изплевявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплевявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплевявало е производна форма на изплевявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплевявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплевявало е производна форма на изплевявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изплевявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплевявало е производна форма на изплевявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).