изоставам

Речник на българския език

изоста̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изоста̀ваш, несв. и изоста̀на, св.
1. Оставам по-назад от другите, с които се движа, работя и др. Спряхме за малко и изостанахме от колоната. Другите станаха професори, а той изостана.
2. Не отговарям на съвременното равнище. Изоставаме от света по техника. Изоставам в модата.
3. Не успявам да свърша в срок. Изостанах с книгата.
4. За часовник — показвам отминало време. Часовникът изостава с десет минути.
същ. изоста̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • езоставам
  • езоставъм
  • езуставам
  • езуставъм
  • изоставъм
  • изуставам
  • изуставъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изос-та-вам изос-та-ва-ме
2 лице изос-та-ваш изос-та-ва-те
3 лице изос-та-ва изос-та-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изос-та-вах изос-та-вах-ме
2 лице изос-та-ва изос-та-вах-те
3 лице изос-та-ва изос-та-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изос-та-вах изос-та-вах-ме
2 лице изос-та-ва-ше изос-та-вах-те
3 лице изос-та-ва-ше изос-та-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставал съм изоставала съм изоставало съм изоставали сме
2 лице изоставал си изоставала си изоставало си изоставали сте
3 лице изоставал е изоставала е изоставало е изоставали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изоставал бях изоставала бях изоставало бяхме изоставали
2 лице беше изоставал беше изоставала беше изоставало бяхте изоставали
3 лице беше изоставал беше изоставала беше изоставало бяха изоставали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изоставам ще изоставаме
2 лице ще изоставаш ще изоставате
3 лице ще изостава ще изостават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изоставал ще съм изоставала ще съм изоставало ще сме изоставали
2 лице ще си изоставал ще си изоставала ще си изоставало ще сте изоставали
3 лице ще е изоставал ще е изоставала ще е изоставало ще са изоставали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изоставам щяхме да изоставаме
2 лице щеше да изоставаш щяхте да изоставате
3 лице щеше да изостава щяха да изостават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изоставал щях да съм изоставала щях да съм изоставало щяхме да сме изоставали
2 лице щеше да си изоставал щеше да си изоставала щеше да си изоставало щяхте да сте изоставали
3 лице щеше да е изоставал щеше да е изоставала щеше да е изоставало щяха да са изоставали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставал съм изоставала съм изоставало съм изоставали сме
2 лице изоставал си изоставала си изоставало си изоставали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изоставал съм изоставала съм изоставало съм изоставали сме
2 лице изоставал си изоставала си изоставало си изоставали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изоставал била съм изоставала било съм изоставало били сме изоставали
2 лице бил си изоставал била си изоставала било си изоставало били сте изоставали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изоставам щяла съм да изоставам щяло съм да изоставам щели сме да изоставаме
2 лице щял си да изоставаш щяла си да изоставаш щяло си да изоставаш щели сте да изоставате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изоставал щяла съм да съм изоставала щяло съм да съм изоставало щели сме да сме изоставали
2 лице щял си да си изоставал щяла си да си изоставала щяло си да си изоставало щели сте да сте изоставали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изоставал бих изоставала бих изоставало бихме изоставали
2 лице би изоставал би изоставала би изоставало бихте изоставали
3 лице би изоставал би изоставала би изоставало биха изоставали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изос-та-вай изос-та-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изос-та-ван
непълен член изос-та-ва-ния
пълен член изос-та-ва-ни-ят
женски род изос-та-ва-на
членувано изос-та-ва-на-та
среден род изос-та-ва-но
членувано изос-та-ва-но-то
множествено число изос-та-ва-ни
членувано изос-та-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изос-та-вал
непълен член изос-та-ва-лия
пълен член изос-та-ва-ли-ят
женски род изос-та-ва-ла
членувано изос-та-ва-ла-та
среден род изос-та-ва-ло
членувано изос-та-ва-ло-то
множествено число изос-та-ва-ли
членувано изос-та-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изос-та-вал
женски род изос-та-ва-ла
среден род изос-та-ва-ло
множествено число изос-та-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род изос-та-ващ
непълен член изос-та-ва-щия
пълен член изос-та-ва-щи-ят
женски род изос-та-ва-ща
членувано изос-та-ва-ща-та
среден род изос-та-ва-що
членувано изос-та-ва-що-то
множествено число изос-та-ва-щи
членувано изос-та-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

изос-та-вай-ки