изнудвачество

Речник на българския език

изнудва̀чество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езнодвачество
  • езнодвачеству
  • езнодвачиство
  • езнодвачиству
  • езнудвачество
  • езнудвачеству
  • езнудвачиство
  • езнудвачиству
  • изнодвачество
  • изнодвачеству
  • изнодвачиство
  • изнодвачиству
  • изнудвачеству
  • изнудвачиство
  • изнудвачиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-нуд-ва-чес-т-во
членувано из-нуд-ва-чес-т-во-то
мн.ч. из-нуд-ва-чес-т-ва
членувано из-нуд-ва-чес-т-ва-та