изнамерен

Речник на българския език

1. изнамерен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-на-ме-рен
непълен член из-на-ме-ре-ния
пълен член из-на-ме-ре-ни-ят
ж. р. из-на-ме-ре-на
членувано из-на-ме-ре-на-та
ср. р. из-на-ме-ре-но
членувано из-на-ме-ре-но-то
мн. ч. из-на-ме-ре-ни
членувано из-на-ме-ре-ни-те

2. изнамерен — мин. страд. прич. м. р.

изнамерен е производна форма на изнамеря (мин. страд. прич. м. р.).