изнамерения

Речник на българския език

1. изнамерения — м. р. непълен член

изнамерения е производна форма на изнамерен (м. р. непълен член).

2. изнамерения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

изнамерения е производна форма на изнамеря (мин. страд. прич. м. р. непълен член).