1.
излюпен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-лю-пен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-лю-пе-ния | ||
| пълен член | из-лю-пе-ни-ят | ||
| ж. р. | из-лю-пе-на | ||
| членувано | из-лю-пе-на-та | ||
| ср. р. | из-лю-пе-но | ||
| членувано | из-лю-пе-но-то | ||
| мн. ч. | из-лю-пе-ни | ||
| членувано | из-лю-пе-ни-те | ||
2. излюпен — мин. страд. прич. м. р.
излюпен е производна форма на излюпя (мин. страд. прич. м. р.).