излюпения

Речник на българския език

1. излюпения — м. р. непълен член

излюпения е производна форма на излюпен (м. р. непълен член).

2. излюпения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

излюпения е производна форма на излюпя (мин. страд. прич. м. р. непълен член).