излупвам

Речник на българския език

излупвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-луп-вам из-луп-ва-ме
2 лице из-луп-ваш из-луп-ва-те
3 лице из-луп-ва из-луп-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-луп-вах из-луп-вах-ме
2 лице из-луп-ва из-луп-вах-те
3 лице из-луп-ва из-луп-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-луп-вах из-луп-вах-ме
2 лице из-луп-ва-ше из-луп-вах-те
3 лице из-луп-ва-ше из-луп-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излупвал съм излупвала съм излупвало съм излупвали сме
2 лице излупвал си излупвала си излупвало си излупвали сте
3 лице излупвал е излупвала е излупвало е излупвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излупвал бях излупвала бях излупвало бяхме излупвали
2 лице беше излупвал беше излупвала беше излупвало бяхте излупвали
3 лице беше излупвал беше излупвала беше излупвало бяха излупвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излупвам ще излупваме
2 лице ще излупваш ще излупвате
3 лице ще излупва ще излупват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излупвал ще съм излупвала ще съм излупвало ще сме излупвали
2 лице ще си излупвал ще си излупвала ще си излупвало ще сте излупвали
3 лице ще е излупвал ще е излупвала ще е излупвало ще са излупвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излупвам щяхме да излупваме
2 лице щеше да излупваш щяхте да излупвате
3 лице щеше да излупва щяха да излупват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излупвал щях да съм излупвала щях да съм излупвало щяхме да сме излупвали
2 лице щеше да си излупвал щеше да си излупвала щеше да си излупвало щяхте да сте излупвали
3 лице щеше да е излупвал щеше да е излупвала щеше да е излупвало щяха да са излупвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излупвал съм излупвала съм излупвало съм излупвали сме
2 лице излупвал си излупвала си излупвало си излупвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излупвал съм излупвала съм излупвало съм излупвали сме
2 лице излупвал си излупвала си излупвало си излупвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излупвал била съм излупвала било съм излупвало били сме излупвали
2 лице бил си излупвал била си излупвала било си излупвало били сте излупвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излупвам щяла съм да излупвам щяло съм да излупвам щели сме да излупваме
2 лице щял си да излупваш щяла си да излупваш щяло си да излупваш щели сте да излупвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излупвал щяла съм да съм излупвала щяло съм да съм излупвало щели сме да сме излупвали
2 лице щял си да си излупвал щяла си да си излупвала щяло си да си излупвало щели сте да сте излупвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излупвал бих излупвала бих излупвало бихме излупвали
2 лице би излупвал би излупвала би излупвало бихте излупвали
3 лице би излупвал би излупвала би излупвало биха излупвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-луп-вай из-луп-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-луп-ван
непълен член из-луп-ва-ния
пълен член из-луп-ва-ни-ят
женски род из-луп-ва-на
членувано из-луп-ва-на-та
среден род из-луп-ва-но
членувано из-луп-ва-но-то
множествено число из-луп-ва-ни
членувано из-луп-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-луп-вал
непълен член из-луп-ва-лия
пълен член из-луп-ва-ли-ят
женски род из-луп-ва-ла
членувано из-луп-ва-ла-та
среден род из-луп-ва-ло
членувано из-луп-ва-ло-то
множествено число из-луп-ва-ли
членувано из-луп-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-луп-вал
женски род из-луп-ва-ла
среден род из-луп-ва-ло
множествено число из-луп-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-луп-ващ
непълен член из-луп-ва-щия
пълен член из-луп-ва-щи-ят
женски род из-луп-ва-ща
членувано из-луп-ва-ща-та
среден род из-луп-ва-що
членувано из-луп-ва-що-то
множествено число из-луп-ва-щи
членувано из-луп-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-луп-вай-ки