излупвала

Речник на българския език

1. излупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излупвала е производна форма на излупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. излупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

излупвала е производна форма на излупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. излупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

излупвала е производна форма на излупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. излупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

излупвала е производна форма на излупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).