излупвало

Речник на българския език

1. излупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излупвало е производна форма на излупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излупвало е производна форма на излупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излупвало е производна форма на излупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излупвало е производна форма на излупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).