излишък

Речник на българския език

излѝшък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. излѝшъци, м. Това, което е в повече от необходимото. Имам време в излишък. Имам тетрадки в излишък.

Грешни изписвания (3)

  • езлишак
  • езлишък
  • излишак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ли-шък
непълен член из-ли-шъ-ка
пълен член из-ли-шъ-кът
мн.ч. из-ли-шъ-ци
членувано из-ли-шъ-ци-те
бройна форма из-ли-шъ-ка
звателна форма