излетявам

Речник на българския език

излетя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

излетя̀ваш, несв. Излитам.

Грешни изписвания (7)

  • езлетявам
  • езлетявъм
  • езлитявам
  • езлитявъм
  • излетявъм
  • излитявам
  • излитявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ле-тя-вам из-ле-тя-ва-ме
2 лице из-ле-тя-ваш из-ле-тя-ва-те
3 лице из-ле-тя-ва из-ле-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ле-тя-вах из-ле-тя-вах-ме
2 лице из-ле-тя-ва из-ле-тя-вах-те
3 лице из-ле-тя-ва из-ле-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ле-тя-вах из-ле-тя-вах-ме
2 лице из-ле-тя-ва-ше из-ле-тя-вах-те
3 лице из-ле-тя-ва-ше из-ле-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излетявал съм излетявала съм излетявало съм излетявали сме
2 лице излетявал си излетявала си излетявало си излетявали сте
3 лице излетявал е излетявала е излетявало е излетявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях излетявал бях излетявала бях излетявало бяхме излетявали
2 лице беше излетявал беше излетявала беше излетявало бяхте излетявали
3 лице беше излетявал беше излетявала беше излетявало бяха излетявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще излетявам ще излетяваме
2 лице ще излетяваш ще излетявате
3 лице ще излетява ще излетяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм излетявал ще съм излетявала ще съм излетявало ще сме излетявали
2 лице ще си излетявал ще си излетявала ще си излетявало ще сте излетявали
3 лице ще е излетявал ще е излетявала ще е излетявало ще са излетявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да излетявам щяхме да излетяваме
2 лице щеше да излетяваш щяхте да излетявате
3 лице щеше да излетява щяха да излетяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм излетявал щях да съм излетявала щях да съм излетявало щяхме да сме излетявали
2 лице щеше да си излетявал щеше да си излетявала щеше да си излетявало щяхте да сте излетявали
3 лице щеше да е излетявал щеше да е излетявала щеше да е излетявало щяха да са излетявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излетявал съм излетявала съм излетявало съм излетявали сме
2 лице излетявал си излетявала си излетявало си излетявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице излетявал съм излетявала съм излетявало съм излетявали сме
2 лице излетявал си излетявала си излетявало си излетявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм излетявал била съм излетявала било съм излетявало били сме излетявали
2 лице бил си излетявал била си излетявала било си излетявало били сте излетявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да излетявам щяла съм да излетявам щяло съм да излетявам щели сме да излетяваме
2 лице щял си да излетяваш щяла си да излетяваш щяло си да излетяваш щели сте да излетявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм излетявал щяла съм да съм излетявала щяло съм да съм излетявало щели сме да сме излетявали
2 лице щял си да си излетявал щяла си да си излетявала щяло си да си излетявало щели сте да сте излетявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих излетявал бих излетявала бих излетявало бихме излетявали
2 лице би излетявал би излетявала би излетявало бихте излетявали
3 лице би излетявал би излетявала би излетявало биха излетявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ле-тя-вай из-ле-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ле-тя-вал
непълен член из-ле-тя-ва-лия
пълен член из-ле-тя-ва-ли-ят
женски род из-ле-тя-ва-ла
членувано из-ле-тя-ва-ла-та
среден род из-ле-тя-ва-ло
членувано из-ле-тя-ва-ло-то
множествено число из-ле-тя-ва-ли
членувано из-ле-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ле-тя-вал
женски род из-ле-тя-ва-ла
среден род из-ле-тя-ва-ло
множествено число из-ле-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ле-тя-ващ
непълен член из-ле-тя-ва-щия
пълен член из-ле-тя-ва-щи-ят
женски род из-ле-тя-ва-ща
членувано из-ле-тя-ва-ща-та
среден род из-ле-тя-ва-що
членувано из-ле-тя-ва-що-то
множествено число из-ле-тя-ва-щи
членувано из-ле-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ле-тя-вай-ки