излетявал

Речник на българския език

1. излетявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излетявал е производна форма на излетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. излетявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

излетявал е производна форма на излетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. излетявал — мин. деят. св. прич. м. р.

излетявал е производна форма на излетявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. излетявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

излетявал е производна форма на излетявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).