излетявало

Речник на българския език

1. излетявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излетявало е производна форма на излетявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. излетявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

излетявало е производна форма на излетявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. излетявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

излетявало е производна форма на излетявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. излетявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

излетявало е производна форма на излетявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).