издрънчавам

Речник на българския език

издрънча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

издрънча̀ваш, несв. и издрънча̀, св.
1. Издавам кратко дрънчене. Ключовете издрънчаха в джоба му.
2. Прен. Разг. Какво. Удрям плесница, шамар. Ще ти издрънча един.
3. Правя нещо, придружено с кратко дрънчене. По улицата издрънчаваха трамваи.

Грешни изписвания (7)

  • ездранчавам
  • ездранчавъм
  • ездрънчавам
  • ездрънчавъм
  • издранчавам
  • издранчавъм
  • издрънчавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-д-рън-ча-вам из-д-рън-ча-ва-ме
2 лице из-д-рън-ча-ваш из-д-рън-ча-ва-те
3 лице из-д-рън-ча-ва из-д-рън-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-д-рън-ча-вах из-д-рън-ча-вах-ме
2 лице из-д-рън-ча-ва из-д-рън-ча-вах-те
3 лице из-д-рън-ча-ва из-д-рън-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-д-рън-ча-вах из-д-рън-ча-вах-ме
2 лице из-д-рън-ча-ва-ше из-д-рън-ча-вах-те
3 лице из-д-рън-ча-ва-ше из-д-рън-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издрънчавал съм издрънчавала съм издрънчавало съм издрънчавали сме
2 лице издрънчавал си издрънчавала си издрънчавало си издрънчавали сте
3 лице издрънчавал е издрънчавала е издрънчавало е издрънчавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издрънчавал бях издрънчавала бях издрънчавало бяхме издрънчавали
2 лице беше издрънчавал беше издрънчавала беше издрънчавало бяхте издрънчавали
3 лице беше издрънчавал беше издрънчавала беше издрънчавало бяха издрънчавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издрънчавам ще издрънчаваме
2 лице ще издрънчаваш ще издрънчавате
3 лице ще издрънчава ще издрънчават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издрънчавал ще съм издрънчавала ще съм издрънчавало ще сме издрънчавали
2 лице ще си издрънчавал ще си издрънчавала ще си издрънчавало ще сте издрънчавали
3 лице ще е издрънчавал ще е издрънчавала ще е издрънчавало ще са издрънчавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издрънчавам щяхме да издрънчаваме
2 лице щеше да издрънчаваш щяхте да издрънчавате
3 лице щеше да издрънчава щяха да издрънчават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издрънчавал щях да съм издрънчавала щях да съм издрънчавало щяхме да сме издрънчавали
2 лице щеше да си издрънчавал щеше да си издрънчавала щеше да си издрънчавало щяхте да сте издрънчавали
3 лице щеше да е издрънчавал щеше да е издрънчавала щеше да е издрънчавало щяха да са издрънчавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издрънчавал съм издрънчавала съм издрънчавало съм издрънчавали сме
2 лице издрънчавал си издрънчавала си издрънчавало си издрънчавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издрънчавал съм издрънчавала съм издрънчавало съм издрънчавали сме
2 лице издрънчавал си издрънчавала си издрънчавало си издрънчавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издрънчавал била съм издрънчавала било съм издрънчавало били сме издрънчавали
2 лице бил си издрънчавал била си издрънчавала било си издрънчавало били сте издрънчавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издрънчавам щяла съм да издрънчавам щяло съм да издрънчавам щели сме да издрънчаваме
2 лице щял си да издрънчаваш щяла си да издрънчаваш щяло си да издрънчаваш щели сте да издрънчавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издрънчавал щяла съм да съм издрънчавала щяло съм да съм издрънчавало щели сме да сме издрънчавали
2 лице щял си да си издрънчавал щяла си да си издрънчавала щяло си да си издрънчавало щели сте да сте издрънчавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издрънчавал бих издрънчавала бих издрънчавало бихме издрънчавали
2 лице би издрънчавал би издрънчавала би издрънчавало бихте издрънчавали
3 лице би издрънчавал би издрънчавала би издрънчавало биха издрънчавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-д-рън-ча-вай из-д-рън-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-д-рън-ча-вал
непълен член из-д-рън-ча-ва-лия
пълен член из-д-рън-ча-ва-ли-ят
женски род из-д-рън-ча-ва-ла
членувано из-д-рън-ча-ва-ла-та
среден род из-д-рън-ча-ва-ло
членувано из-д-рън-ча-ва-ло-то
множествено число из-д-рън-ча-ва-ли
членувано из-д-рън-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-д-рън-ча-вал
женски род из-д-рън-ча-ва-ла
среден род из-д-рън-ча-ва-ло
множествено число из-д-рън-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-д-рън-ча-ващ
непълен член из-д-рън-ча-ва-щия
пълен член из-д-рън-ча-ва-щи-ят
женски род из-д-рън-ча-ва-ща
членувано из-д-рън-ча-ва-ща-та
среден род из-д-рън-ча-ва-що
членувано из-д-рън-ча-ва-що-то
множествено число из-д-рън-ча-ва-щи
членувано из-д-рън-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-д-рън-ча-вай-ки