издрънчавал

Речник на българския език

1. издрънчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издрънчавал е производна форма на издрънчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издрънчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издрънчавал е производна форма на издрънчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. издрънчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

издрънчавал е производна форма на издрънчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. издрънчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

издрънчавал е производна форма на издрънчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).