издрънчавало

Речник на българския език

1. издрънчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издрънчавало е производна форма на издрънчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издрънчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издрънчавало е производна форма на издрънчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издрънчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издрънчавало е производна форма на издрънчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издрънчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издрънчавало е производна форма на издрънчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).