издръжка

Речник на българския език

издръ̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Парични средства за живот. Издръжката му е много голяма. На държавна издръжка.
2. Сума, която се дава на някого за живот. Държавата му осигурява издръжка. Изпраща на децата си издръжка.

Грешни изписвания (5)

  • ездръжка
  • ездръжкъ
  • издръжкъ
  • издръшка
  • издръшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-д-ръж-ка
членувано из-д-ръж-ка-та
мн.ч. из-д-ръж-ки
членувано из-д-ръж-ки-те
звателна форма