извявам

Речник на българския език

извя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

извя̀ваш, несв. и извѐя, св.; Какво. Отнасям с веене; отвявам. Вятърът извя снега.

Грешни изписвания (3)

  • езвявам
  • езвявъм
  • извявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вя-вам из-вя-ва-ме
2 лице из-вя-ваш из-вя-ва-те
3 лице из-вя-ва из-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вя-вах из-вя-вах-ме
2 лице из-вя-ва из-вя-вах-те
3 лице из-вя-ва из-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-вя-вах из-вя-вах-ме
2 лице из-вя-ва-ше из-вя-вах-те
3 лице из-вя-ва-ше из-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извявал съм извявала съм извявало съм извявали сме
2 лице извявал си извявала си извявало си извявали сте
3 лице извявал е извявала е извявало е извявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извявал бях извявала бях извявало бяхме извявали
2 лице беше извявал беше извявала беше извявало бяхте извявали
3 лице беше извявал беше извявала беше извявало бяха извявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извявам ще извяваме
2 лице ще извяваш ще извявате
3 лице ще извява ще извяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извявал ще съм извявала ще съм извявало ще сме извявали
2 лице ще си извявал ще си извявала ще си извявало ще сте извявали
3 лице ще е извявал ще е извявала ще е извявало ще са извявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извявам щяхме да извяваме
2 лице щеше да извяваш щяхте да извявате
3 лице щеше да извява щяха да извяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извявал щях да съм извявала щях да съм извявало щяхме да сме извявали
2 лице щеше да си извявал щеше да си извявала щеше да си извявало щяхте да сте извявали
3 лице щеше да е извявал щеше да е извявала щеше да е извявало щяха да са извявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извявал съм извявала съм извявало съм извявали сме
2 лице извявал си извявала си извявало си извявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извявал съм извявала съм извявало съм извявали сме
2 лице извявал си извявала си извявало си извявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извявал била съм извявала било съм извявало били сме извявали
2 лице бил си извявал била си извявала било си извявало били сте извявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извявам щяла съм да извявам щяло съм да извявам щели сме да извяваме
2 лице щял си да извяваш щяла си да извяваш щяло си да извяваш щели сте да извявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извявал щяла съм да съм извявала щяло съм да съм извявало щели сме да сме извявали
2 лице щял си да си извявал щяла си да си извявала щяло си да си извявало щели сте да сте извявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извявал бих извявала бих извявало бихме извявали
2 лице би извявал би извявала би извявало бихте извявали
3 лице би извявал би извявала би извявало биха извявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вя-вай из-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вя-ван
непълен член из-вя-ва-ния
пълен член из-вя-ва-ни-ят
женски род из-вя-ва-на
членувано из-вя-ва-на-та
среден род из-вя-ва-но
членувано из-вя-ва-но-то
множествено число из-вя-ва-ни
членувано из-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вя-вал
непълен член из-вя-ва-лия
пълен член из-вя-ва-ли-ят
женски род из-вя-ва-ла
членувано из-вя-ва-ла-та
среден род из-вя-ва-ло
членувано из-вя-ва-ло-то
множествено число из-вя-ва-ли
членувано из-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вя-вал
женски род из-вя-ва-ла
среден род из-вя-ва-ло
множествено число из-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вя-ващ
непълен член из-вя-ва-щия
пълен член из-вя-ва-щи-ят
женски род из-вя-ва-ща
членувано из-вя-ва-ща-та
среден род из-вя-ва-що
членувано из-вя-ва-що-то
множествено число из-вя-ва-щи
членувано из-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-вя-вай-ки