извявало

Речник на българския език

1. извявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извявало е производна форма на извявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извявало е производна форма на извявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. извявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

извявало е производна форма на извявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. извявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извявало е производна форма на извявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).