извявал

Речник на българския език

1. извявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извявал е производна форма на извявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извявал е производна форма на извявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. извявал — мин. деят. св. прич. м. р.

извявал е производна форма на извявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. извявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

извявал е производна форма на извявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).