изведнъ̀ж
—
наречие
(тип 188)
Значение
нареч.
1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж.
2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно.
3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
1. Ненадейно, внезапно. Стана изведнъж. Запя изведнъж.
2. Рязко, без преход. Изведнъж ставаше стръмно.
3. Едновременно, от един път; заедно. Изяжда изведнъж 3 яйца. Ще тръгнем изведнъж от всички страни.
Синоними
Грешни изписвания (4)
- езведнъш
- езвиднъш
- изведнъш
- извиднъш