изблъсквам

Речник на българския език

изблъ̀сквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изблъ̀скваш, несв. и изблъ̀скам, св.; Кого, какво. Изкарвам навън с блъскане; избутвам, изтиквам. Хвана го за яката и го изблъска през вратата.

Грешни изписвания (3)

  • езблъсквам
  • езблъсквъм
  • изблъсквъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-б-лъс-к-вам из-б-лъс-к-ва-ме
2 лице из-б-лъс-к-ваш из-б-лъс-к-ва-те
3 лице из-б-лъс-к-ва из-б-лъс-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-б-лъс-к-вах из-б-лъс-к-вах-ме
2 лице из-б-лъс-к-ва из-б-лъс-к-вах-те
3 лице из-б-лъс-к-ва из-б-лъс-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-б-лъс-к-вах из-б-лъс-к-вах-ме
2 лице из-б-лъс-к-ва-ше из-б-лъс-к-вах-те
3 лице из-б-лъс-к-ва-ше из-б-лъс-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изблъсквал съм изблъсквала съм изблъсквало съм изблъсквали сме
2 лице изблъсквал си изблъсквала си изблъсквало си изблъсквали сте
3 лице изблъсквал е изблъсквала е изблъсквало е изблъсквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изблъсквал бях изблъсквала бях изблъсквало бяхме изблъсквали
2 лице беше изблъсквал беше изблъсквала беше изблъсквало бяхте изблъсквали
3 лице беше изблъсквал беше изблъсквала беше изблъсквало бяха изблъсквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изблъсквам ще изблъскваме
2 лице ще изблъскваш ще изблъсквате
3 лице ще изблъсква ще изблъскват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изблъсквал ще съм изблъсквала ще съм изблъсквало ще сме изблъсквали
2 лице ще си изблъсквал ще си изблъсквала ще си изблъсквало ще сте изблъсквали
3 лице ще е изблъсквал ще е изблъсквала ще е изблъсквало ще са изблъсквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изблъсквам щяхме да изблъскваме
2 лице щеше да изблъскваш щяхте да изблъсквате
3 лице щеше да изблъсква щяха да изблъскват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изблъсквал щях да съм изблъсквала щях да съм изблъсквало щяхме да сме изблъсквали
2 лице щеше да си изблъсквал щеше да си изблъсквала щеше да си изблъсквало щяхте да сте изблъсквали
3 лице щеше да е изблъсквал щеше да е изблъсквала щеше да е изблъсквало щяха да са изблъсквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изблъсквал съм изблъсквала съм изблъсквало съм изблъсквали сме
2 лице изблъсквал си изблъсквала си изблъсквало си изблъсквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изблъсквал съм изблъсквала съм изблъсквало съм изблъсквали сме
2 лице изблъсквал си изблъсквала си изблъсквало си изблъсквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изблъсквал била съм изблъсквала било съм изблъсквало били сме изблъсквали
2 лице бил си изблъсквал била си изблъсквала било си изблъсквало били сте изблъсквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изблъсквам щяла съм да изблъсквам щяло съм да изблъсквам щели сме да изблъскваме
2 лице щял си да изблъскваш щяла си да изблъскваш щяло си да изблъскваш щели сте да изблъсквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изблъсквал щяла съм да съм изблъсквала щяло съм да съм изблъсквало щели сме да сме изблъсквали
2 лице щял си да си изблъсквал щяла си да си изблъсквала щяло си да си изблъсквало щели сте да сте изблъсквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изблъсквал бих изблъсквала бих изблъсквало бихме изблъсквали
2 лице би изблъсквал би изблъсквала би изблъсквало бихте изблъсквали
3 лице би изблъсквал би изблъсквала би изблъсквало биха изблъсквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-б-лъс-к-вай из-б-лъс-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-б-лъс-к-ван
непълен член из-б-лъс-к-ва-ния
пълен член из-б-лъс-к-ва-ни-ят
женски род из-б-лъс-к-ва-на
членувано из-б-лъс-к-ва-на-та
среден род из-б-лъс-к-ва-но
членувано из-б-лъс-к-ва-но-то
множествено число из-б-лъс-к-ва-ни
членувано из-б-лъс-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-лъс-к-вал
непълен член из-б-лъс-к-ва-лия
пълен член из-б-лъс-к-ва-ли-ят
женски род из-б-лъс-к-ва-ла
членувано из-б-лъс-к-ва-ла-та
среден род из-б-лъс-к-ва-ло
членувано из-б-лъс-к-ва-ло-то
множествено число из-б-лъс-к-ва-ли
членувано из-б-лъс-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-лъс-к-вал
женски род из-б-лъс-к-ва-ла
среден род из-б-лъс-к-ва-ло
множествено число из-б-лъс-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-лъс-к-ващ
непълен член из-б-лъс-к-ва-щия
пълен член из-б-лъс-к-ва-щи-ят
женски род из-б-лъс-к-ва-ща
членувано из-б-лъс-к-ва-ща-та
среден род из-б-лъс-к-ва-що
членувано из-б-лъс-к-ва-що-то
множествено число из-б-лъс-к-ва-щи
членувано из-б-лъс-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-б-лъс-к-вай-ки