изблъсквало

Речник на българския език

1. изблъсквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблъсквало е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изблъсквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изблъсквало е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изблъсквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изблъсквало е производна форма на изблъсквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изблъсквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изблъсквало е производна форма на изблъсквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).