изблъсквала

Речник на българския език

1. изблъсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изблъсквала е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изблъсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изблъсквала е производна форма на изблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изблъсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изблъсквала е производна форма на изблъсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изблъсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изблъсквала е производна форма на изблъсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).