избавѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
избавѝтелят, избавѝтеля, мн. избавѝтели, м.
1. Човек, който избавя някого от беда; спасител.
2. Човек, който освобождава някого; освободител.
1. Човек, който избавя някого от беда; спасител.
2. Човек, който освобождава някого; освободител.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езбавител
- езбавитил
- езбъвител
- езбъвитил
- избавитил
- избъвител
- избъвитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ба-ви-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | из-ба-ви-те-ля | |
| пълен член | из-ба-ви-те-лят | |
| мн.ч. | из-ба-ви-те-ли | |
| членувано | из-ба-ви-те-ли-те | |
| бройна форма | из-ба-ви-те-ли | |
| звателна форма | из-ба-ви-те-лю | |