облекчител

Речник на българския език

облекчител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лек-чи-тел
непълен член об-лек-чи-те-ля
пълен член об-лек-чи-те-лят
мн.ч. об-лек-чи-те-ли
членувано об-лек-чи-те-ли-те
бройна форма об-лек-чи-те-ли
звателна форма об-лек-чи-те-лю