спасител

Речник на българския език

спасѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

спасителят, спасителя, мн. спасители, м.
1. Човек, който спасява, избавя.
2. В християнската религия — Исус Христос.
3. Човек, чието занятие е да наблюдава част от море или плувен басейн, за да спасява давещи се.

Грешни изписвания (3)

  • спаситил
  • спъсител
  • спъситил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спа-си-тел
непълен член спа-си-те-ля
пълен член спа-си-те-лят
мн.ч. спа-си-те-ли
членувано спа-си-те-ли-те
бройна форма спа-си-те-ли
звателна форма спа-си-те-лю