идиом

Речник на българския език

идио̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. идио̀ми, (два) идио̀ма, м. Спец. В езикознанието — езикова единица, съставена най-малко от два елемента с единно значение; фразеологизъм.

Грешни изписвания (3)

  • едеом
  • едиом
  • идеом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иди-ом
непълен член иди-о-ма
пълен член иди-о-мът
мн.ч. иди-о-ми
членувано иди-о-ми-те
бройна форма иди-о-ма
звателна форма