словосъчетание

Речник на българския език

словосъчета̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. словосъчетания, ср. Спец. В граматиката — съчетание от две или повече пълнозначни думи, обединени граматически и по смисъл.

Грешни изписвания (15)

  • словосачетание
  • словосачитание
  • словосъчитание
  • словусачетание
  • словусачитание
  • словусъчетание
  • словусъчитание
  • слувосачетание
  • слувосачитание
  • слувосъчетание
  • слувосъчитание
  • слувусачетание
  • слувусачитание
  • слувусъчетание
  • слувусъчитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сло-во-съ-че-та-ние
членувано сло-во-съ-че-та-ни-е-то
мн.ч. сло-во-съ-че-та-ния
членувано сло-во-съ-че-та-ни-я-та