злополу̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
злополу̀чна, злополу̀чно, мн. злополу̀чни, прил.
1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град.
2. Който е причинил злополука. Злополучен дъжд. Злополучна мъгла.
3. Който е свързан с неуспех, с разочарования. Злополучен час. Помни злополучното място, където узна страшната истина.
1. Който е свързан със злополука. Злополучен ден. Злополучен град.
2. Който е причинил злополука. Злополучен дъжд. Злополучна мъгла.
3. Който е свързан с неуспех, с разочарования. Злополучен час. Помни злополучното място, където узна страшната истина.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- злополучин
- злопулучен
- злопулучин
- злуполучен
- злуполучин
- злупулучен
- злупулучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | зло-по-лу-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | зло-по-луч-ния | ||
| пълен член | зло-по-луч-ни-ят | ||
| ж. р. | зло-по-луч-на | ||
| членувано | зло-по-луч-на-та | ||
| ср. р. | зло-по-луч-но | ||
| членувано | зло-по-луч-но-то | ||
| мн. ч. | зло-по-луч-ни | ||
| членувано | зло-по-луч-ни-те | ||