злокоба

Речник на българския език

злоко̀ба съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Нещо, което предвещава зло, нещастие.

Грешни изписвания (3)

  • злокобъ
  • злукоба
  • злукобъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зло-ко-ба
членувано зло-ко-ба-та
мн.ч. зло-ко-би
членувано зло-ко-би-те
звателна форма