зачувам

Речник на българския език

зачу̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

зачу̀ваш, несв. и зачу̀я, св.; Какво. Чувам отдалеч нещо тихо, неясно; дочувам. Зачуха песен от улицата.
зачувам се/зачуя се. — Дочувам се. Зачу се, че ще има война.

Грешни изписвания (3)

  • зачувъм
  • зъчувам
  • зъчувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-чу-вам за-чу-ва-ме
2 лице за-чу-ваш за-чу-ва-те
3 лице за-чу-ва за-чу-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-чу-вах за-чу-вах-ме
2 лице за-чу-ва за-чу-вах-те
3 лице за-чу-ва за-чу-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-чу-вах за-чу-вах-ме
2 лице за-чу-ва-ше за-чу-вах-те
3 лице за-чу-ва-ше за-чу-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зачувал съм зачувала съм зачувало съм зачували сме
2 лице зачувал си зачувала си зачувало си зачували сте
3 лице зачувал е зачувала е зачувало е зачували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях зачувал бях зачувала бях зачувало бяхме зачували
2 лице беше зачувал беше зачувала беше зачувало бяхте зачували
3 лице беше зачувал беше зачувала беше зачувало бяха зачували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще зачувам ще зачуваме
2 лице ще зачуваш ще зачувате
3 лице ще зачува ще зачуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм зачувал ще съм зачувала ще съм зачувало ще сме зачували
2 лице ще си зачувал ще си зачувала ще си зачувало ще сте зачували
3 лице ще е зачувал ще е зачувала ще е зачувало ще са зачували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да зачувам щяхме да зачуваме
2 лице щеше да зачуваш щяхте да зачувате
3 лице щеше да зачува щяха да зачуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм зачувал щях да съм зачувала щях да съм зачувало щяхме да сме зачували
2 лице щеше да си зачувал щеше да си зачувала щеше да си зачувало щяхте да сте зачували
3 лице щеше да е зачувал щеше да е зачувала щеше да е зачувало щяха да са зачували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зачувал съм зачувала съм зачувало съм зачували сме
2 лице зачувал си зачувала си зачувало си зачували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице зачувал съм зачувала съм зачувало съм зачували сме
2 лице зачувал си зачувала си зачувало си зачували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм зачувал била съм зачувала било съм зачувало били сме зачували
2 лице бил си зачувал била си зачувала било си зачувало били сте зачували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да зачувам щяла съм да зачувам щяло съм да зачувам щели сме да зачуваме
2 лице щял си да зачуваш щяла си да зачуваш щяло си да зачуваш щели сте да зачувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм зачувал щяла съм да съм зачувала щяло съм да съм зачувало щели сме да сме зачували
2 лице щял си да си зачувал щяла си да си зачувала щяло си да си зачувало щели сте да сте зачували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих зачувал бих зачувала бих зачувало бихме зачували
2 лице би зачувал би зачувала би зачувало бихте зачували
3 лице би зачувал би зачувала би зачувало биха зачували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-чу-вай за-чу-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-чу-ван
непълен член за-чу-ва-ния
пълен член за-чу-ва-ни-ят
женски род за-чу-ва-на
членувано за-чу-ва-на-та
среден род за-чу-ва-но
членувано за-чу-ва-но-то
множествено число за-чу-ва-ни
членувано за-чу-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-чу-вал
непълен член за-чу-ва-лия
пълен член за-чу-ва-ли-ят
женски род за-чу-ва-ла
членувано за-чу-ва-ла-та
среден род за-чу-ва-ло
членувано за-чу-ва-ло-то
множествено число за-чу-ва-ли
членувано за-чу-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-чу-вал
женски род за-чу-ва-ла
среден род за-чу-ва-ло
множествено число за-чу-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-чу-ващ
непълен член за-чу-ва-щия
пълен член за-чу-ва-щи-ят
женски род за-чу-ва-ща
членувано за-чу-ва-ща-та
среден род за-чу-ва-що
членувано за-чу-ва-що-то
множествено число за-чу-ва-щи
членувано за-чу-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-чу-вай-ки