зачувал

Речник на българския език

1. зачувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачувал е производна форма на зачувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зачувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зачувал е производна форма на зачувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зачувал — мин. деят. св. прич. м. р.

зачувал е производна форма на зачувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зачувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зачувал е производна форма на зачувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).